Община Брусарци

ТУЛАРЕМИЯТА – ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА У НАС БОЛЕСТ

          Туларемията е остра трансмисивна зооноза с бактериална етиология и природна огнищност.

 Ендемични райони на болестта съществуват в почти всички части на света, включително и у нас. Епизоотичното и епидемичното разпространение на болестта се осъществява на големи територии, поради значителния брой резервоари и преносители на инфекцията.

Кои на източниците на зараза?

          Значение имат десетки видове гризачи, различни диви животни, а също и някои домашни животни (овце, крави, коне, свине и др.). Инфекцията сред животните се развива бързо, като те интензивно отделят туларемийните бактерии с урина и изпражнения.

           Най-важна роля като източници на зараза имат дивите гризачи-водните плъхове, полевките, зайци, белки, ондатри, както и домашните мишки. Другите диви животни и птици и домашните животни имат много по-малко значение като източници на инфекция .

          Болните от туларемия хора не представляват опасност за околните.

Как може да се зарази човек?

·      Чрез кръвосмучещи членестоноги (пасбищни кърлежи, по-рядко комари и др.), които могат да пренесат инфекцията от мишевидните гризачи на човека. Това може да стане при наличие на микробите в кръвта на гризачите и активност на кръвосмучещите членестоноги (лятото и есента);

·      По хранителен път – при достъп на гризачите до хранителни продукти, употребявани от човека, те могат да ги заразят с отделянията си – преди всичко с урина. Това става най-често през периодите на размножаване и интензивно заселване на гризачите в жилищните и спомагателните помещения към тях;

·      По воден път – замърсяване на водата от неконтролирани водоизточници с отделянията на гризачите или попадане във водата на умрели гризачи. В този случай инфекцията може да проникне в човека чрез храносмилателната система (пиене на такава вода), или през увредена кожа при газене или къпане в такива водоеми;

·      По контактен път – заразата прониква през увредена кожа при обработка (дране, разфасоване на месо) на болни от туларемия животни (зайци, овце);

·      По въздушно-прахов път – заразата прониква през дихателните пътища. Причинителят на болестта е устойчив когато попадне във външната среда. Той може да бъде вдишан чрез заразената с отделянията на гризачите прах. Най-често това става при прибиране на зърнена реколта в райони, където се наблюдават масови заболявания сред мишевидните гризачи.

Симптоми на болестта

          След като изминат 3 – 7 дни от заразяването, а понякога и до 21 дни, болестта се проявява внезапно – бързо покачване на температурата с втрисане, главоболие, болки в мускулите. Лицето и конюктивите най-често са зачервени. От мястото на проникването туларемийните бактерии достигат лимфните възли, които се възпаляват и увеличават обема си т.н. бубони. Формата на заболяването е различна в зависимост от „входната врата” на инфекцията: бубонна (или язвено-бубонна) с увеличени и/или разязвени лимфни възли, чревна; белодробна и др.  

          Въпреки, че периодът на оздравяване е сравнително продължителен (20 – 30 дни), болестта се лекува напълно успешно с антибиотици.

Как да се предпазим от туларемия?

          Всички мерки, насочени срещу гризачите, главни източници на заразата, представляват основата на профилактиката на туларемията:

·      Защита на хранителните продукти (особено тези, които не подлежат на термична обработка) от достъп на гризачите до тях; обилно измиване на плодовете, зеленчуците и други хранителни продукти, предназначени за консумация в суров вид;

·      Мерки срещу проникването на гризачите в жилищата и особено в приземните спомагателни помещения.

·      дератизационни средства за унищожаване на гризачите;

·      Недопускане консумация на вода или използването и за битови нужди от водоизточници, за които няма редовен санитарен контрол;

·      Използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.

·      оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;

РЗИ – Монтана